|
Париж не е само град, той е един цял свят. Градът , който всеки мечтае да посети и да се запазнае с неговите забележителности. Френската столица е неотразима.Посетете града на влюбените и се насладете на невероятната атмосфера.
Историческото ядро на Париж е малкият остров на Сена Сите, до голяма степен зает от институции (Съдебната палата, катедралата Света Богородица и Префектурата). Той е свързан с по-малкия остров Ile Saint-Louis, застроен през 17 и 18 век.
Париж е бил под владичеството на Галските племена до пристигането на римляните на Цезар през 52 пр.н.е.. Завоевателите гледали на предшествениците си като на Parisii, но нарекли новия си град Лутеция, което означавало „блатиста местност“ или "място, заобиколено с вода", което много по-късно историците тълкуват като "остров".
След около петдесет години градът се разпрострял върху левия бряг на Сена, сега известен като Латински квартал, и получил новото си име: „Париж“. Но на остров Сите и досега не са отрити остатъци на галите, а на римляните. Такива (на галите) са открити в предградието Nanterre и затова напоследък някои археолози смятат, че центърът на Париж и самият град е основан по-късно и в действителност от римляните.
Римското владичество е прекратено през 508, когато Кловис прави от града столица на франкската династия Меровинги. Нашествията на викингите през 800-те принуждават парижани да построят укрепление на Ил дьо ла Сите. На 28 март 845 г. Париж е опустошен от викингско нападение, вероятно под водачеството на Рагнар Лодброк, който прибира огромен откуп, за да си тръгне. Слабостта на Каролингите — френска кралска династия, довежда до постепенния възход на парижките графове; Одо, Граф на Париж е избран от феодалните владетели за крал на Франция. Но Шарл III също претендира за трона. Накрая, през 987 г. Хюг Капе, граф на Париж, е избран за крал на Франция от големите феодални владетели след смъртта на последния Каролинг.
През 11-ти век градът се разпростира към десния бряг. През 12-ти и 13-ти век тук се включва царуването на Филип II Август (1180–1223), градът значително нараства. Главните пътни артерии са павирани, построен е първият Лувър като крепостно укрепление, няколко църкви, а катедралата Нотр-Дам е проектирана и започната. Няколко училища на левия бряг са слети в едно — Сорбоната, където едни от първите преподаватели са Албертус Магнус и Тома Аквински. През Средните векове Париж просперира като търговски и интелектуален център, временно прекъснат само от Черната смърт — чумната епидемия, избухнала през 14 век. При царуването на крал Луи XIV — „Кралят-слънце“, от 1643 до 1715, кралската резиденция е преместена от Париж в близкия Версай. Френската революция започва с щурмуването на Бастилията на 14 юли 1789 г. Много от сблъсъците през следващите няколко години са между Париж и околните селски райони. През 1870 г. Френско-пруската война завършва с обсада на Париж и на Парижката комуна, които се предават през 1871 г. след тежка зима на глад и кръвопролития. Айфеловата кула, най-добре познатата забележителност на Париж, е построена през 1889 г. в период на просперитет, известен като Ла бел епок (Хубавото време).
В края на август 1944 г. след битката при Нормандия, германският генерал Дитрих фон Холтиц се предава след сблъсъци с Втора френска бронирана дивизия, командвана от Филип дьо Хотклок и подкрепена от Съюзниците. Град Париж представлява департамент на Франция (Париж, 75), част от региона Ил-дьо-Франс. Париж е разделен на двадесет номерирани района, арондисмани. Тези райони са номерирани спираловидно, като първият е в центъра на града. В границите на Париж се намират и две гори: Болонският лес на запад и Гората на Венсен на изток. До преди 1964 г., департамент 75 е бил „Сена“, и е съдържал града и заобикалящите го предградия. Промяната в границите довежда до създаването на 3 нови департамента, образуващи пръстен около Париж, често наричан la petite couronne (малката корона): Hauts-de-Seine, Seine-Saint-Denis и Val-de-Marne.
|
Карта на сайта
